ГЕВЀЗЕН

ГЕВЀЗЕН, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. Диал. Тъмночервен. Аз са облякох с новите си дрехи .. Тие бяха черни отрити потури, синя аба, .., гевезено поясче и кирляв фес без пискюл. З. Стоянов, ЗБВ I, 316. Нацапаните му с гевезена къна пръсти измъкнали изпод фереджето дълга кама и я намушкали в търбуха на Костаки. Н. Ферманджиев, РХ, 120. Марину гащи дънести, / Марину пояс гевезен / парче по парче сечаа. Нар. пес., СбНУ ХХV, 124.

— От тур. güvez 'виолетов, лилав'. — Друга форма: гювѐзен.

Списък на думите по буква