ГЕВЕНДИЯ —Речник на българския език — алтернативна версия

ГЕВЕНДЍЯ ж. Простонар. Гювендия. Както аянинът, така и владиката обичаха да пият ракия, да играят хоро на бели гащи, да им свирят цигане и да им играят кючеци и гевендии. Л. Каравелов, Съч. IV, 18. Ядат, пият тие кръвопийци; / .. / Прегръщат ги турски гевендии, / целуват ги черните циганки. Л. Каравелов, Съч. I, 8.

◊ Смея се (хиля се) като гевендия. Простонар. Смея се, хиля се високо, неприлично, предизвикателно. Тие са смели като гевендии, което ще да каже, че тие одобрявале постъпката на жената. Хр. Ботев, Съч. 1929, 222. А сега — набелисала се, начервила се, изписала вежди като кадъна, гледа те право в очите и се хили като гевендия. Й. Йовков, А, 18.