ГЕВРЀК

ГЕВРЀК, мн. ‑ци, след числ. ‑ка, м. Кравай от варено и изпечено тесто във вид на кръг с дупка в средата. От ъгъла си купи топъл, посипан с много сусам хрупкав геврек и тръгна бавно по улицата. О. Бояджиев, П, 106. Към два часа Николай ни отмъкваше в една затворена затънтена улица, където най-напред ранобуден хлебар вадеше топли гевреци. Купуваше ни гевреци и ние трима захващахме да хрупаме. А. Каралийчев, С, 229. По шосето минаваха каруци, препускаха коне, бързаха хора, вървяха магарета, натоварени с кошове грозде, геврекчии с кръгли тави на главата, а в тавите симиди и гевреци. Д. Габе, МГ, 19.

— Тур. gevrek.

Списък на думите по буква