ГЕВРЀЧЕ, мн. ‑та, ср. Умал. от геврек. На ръката ми са нанизани четири гевречета. Д. Немиров, КБМ, кн. 3, 15. Хаджи Айват [кончето] тръгва в широкия салон право към нея и тя му дава горнооряховско геврече, като го милва по челото. М. Кремен, РЯ, 189.