ГЕГАЛИЙКА —Речник на българския език — алтернативна версия

ГЕГАЛЍЙКА ж. Остар. Дълга арнаутска пушка. — И ние сме готови, каза Коста, и отидоха да си вземат гегалийките от стаята. Ц. Гинчев, ГК, 342. Слана е паднала, слана е паднала / лете ми лете, лете по Гергьовден, / та е осланила момци на планина, / момци на планина, на Игликовина, / та ми замръзнале пушки гегалийки, / пушки гегалийки, сабли дамаскийки. Л. Каравелов, Съч. IV, 133.

— От алб. gegé 'гег, жител на Северна Албания.'