ГЕГАЛЍЯ, ед. неизм., мн. ‑ѝи, прил. Който има, който е въоръжен с гегалийска пушка. Изгуби се Шабан и ето го след няколко време се завърна, та доде с избрани гегалии арнаути. Балабанджията под земята търсят. М. Кънчев, В, 111.
◊ Пушка гегалия. Остар. Гегалийска пушка; гегалийка.