ГЕМИДЖЍЯ

ГЕМИДЖЍЯ, ‑ѝята, мн. ‑ѝи, зват. ‑ѝйо, ‑ѝю, гемиджѝ, м. 1. Разг. Човек, който кара гемия или работи на гемия. — Белочерковецът, ако е калугер, става игумен, ако е хайдутин, става войвода, ако е гемиджия, става капитан. Ив. Вазов, Съч. ХХV, 14. Йордан го разпитваше за тогавашния овчарски живот и за старите гемиджии, които са пътували по морето до Добруджа. СбАСЕП, 333. Откупи си млади гемиджии, / .. / префърли са преко Църно море, / излезе си во Белего града. Нар. пес., СбБрМ, 291. Свирчица свири край море, / гемийка плава из море. / Малко а момче караше, / младо си булче питаше: / "Гемиджи Кольо, братко льо, / йотде си и йоткъде си." Нар. пес., СбНУ ХLVII, 156.

2. Истор. Участник в Македонското освободително движение.

— От тур. gemici.

Списък на думите по буква