ГЕМЍЙКА

ГЕМЍЙКА ж. Разг. Умал. от гемия. — Нищо, казах си, ще отида — кой ли ще ме види на Марица? Пуснах гемийката, взех серкмето и почнах. Един лов... Риба всякаква и все едра. Г. Караславов, Избр. съч. I, 82. В бързината те не успяват да забележат, че гемийката, на която са се качили, не е за Цариград, а за Бруса. Н. Хайтов, ШГ, 144. Издялали са елхови дъски, / че направили тънинка шийка, / тънинка шийка — таш гемийка. Нар. пес., СбГЯ, 218.

Списък на думите по буква