ГЕМИЯ —Речник на българския език — алтернативна версия

ГЕМЍЯ ж. Разг. Неголям кораб обикн. с платна, който се използва за местни превози, учебни и спортни цели; ветроход, платноход. Гемия с надути, жълтеникави платна, натоварена с дърва, се носеше леко към Дунава. Ст. Дичев, ЗС I, 562. В гостилничката при кея той не завари нито Ирина, нито Костов, а само една голяма и шумна компания от български туристи, дошли с моторната гемия, която обслужваше през ден рейса между Тасос и Кавала. Д. Димов, Т, 510. Някога .. "Асен" е бил обикновена товарна четиристотинтонна гемия с два големи хамбара. Д. Добревски, БКН, 259. По морето плува бяла гемия. Топлият вятър надува платната ѝ. З. Сребров, МСП, 44. Гора по море гледаше, / по

море върви бел каик, / .. / и по каико вървеа, / вървеа до три гемии, / пълни със жълти жълтици. Нар. пес., СбНУ ХLIII, 475.

◊ Като че ли (сякаш) са ти потънали (пропаднали) гемиите <в морето (в Черно море, в, по Дунава)>; гемиите ли ти потънаха. Разг. Употребява се, когато някой се е намусил или умислил, без да има сериозна причина за това. — Какво си се умислил, бе побратиме, като че ти са потънали триста гемии по Дунава? З. Стоянов, ЗБВ III, 35. Гледам пък студентката от петия етаж Марчето и приятелят ѝ Бебо — оклюмали се до мотопеда на Бебо .. — Какво става, младеж? — казвам им. — Гемиите ли потънаха? Тарас, ТМТС, 95. Спас много обичаше да си мисли за най-различни неща, но жена му беше проклета — щом го виждаше, че се замисля, и побесняваше: — Бре, пак ли ти потънаха гемиите? Я колко работа има вкъщи! В. Цонев, СбХС, 78. Тежка гемия. Разг. 1. Човек, който извършва всичко мудно, бавно, който трудно взема решения, мъчно предприема нещо и забавя всичко; муден, бавен човек. Връщам се вкъщи и още от вратата размахвам двата билета. Маргаритка увисва на шията ми. — Ей това се казва баща! — вика тя. — А пък аз бях загубила надежда. Щях вече да моля баба, а ти знаеш каква тежка гемия е тя... П. Незнакомов, МА, 83. 2. Ирон. Важен човек.

— От тур. gemi.