ГЕНГЕРЛИК —Речник на българския език — алтернативна версия

ГЀНГЕРЛИК, мн. ‑ци, след числ. ‑ка, м. Диал. Запустяло място, обрасло с гъста трева и тръни. А помниш ли генгерлиците? Какво бяха тия генгерлици? — Тръне. Прости магарешки тръне. Пролет започват да растат, още зелени, ниски като трева. А по-късно стават високи, гъсти, като съща гора. Й. Йовков, ВАХ, 99.