ГЕНЕЗИС —Речник на българския език — алтернативна версия

ГЕНЀЗИС м. Книж. Произход, възникване; генеза. Като учен — изследвач и преподавател — проф. Шишманов работи с размаха на голямата творческа личност, .., да разкрие генезиса и връзките на отделните явления, от детайлни проучвания да мине към очертаване на цялостната картина на епохата. Ив. Шишманов, Избр. съч. I, 7. Людмила изброяваше чернодробните заболявания, говореше за генезиса им. Ем. Манов, ДСР, 388. Изумяваш се, когато изучаваш генезиса на папската власт и видиш отде се е тръгнало, за да се достигне до мисълта за всемирно владичество. К. Величков, ПССъч. III, 98.

— Гр. γ?νεσις през рус. генезис.