ГЕНЕРАЛИН —Речник на българския език — алтернативна версия

ГЕНЕРА̀ЛИН, мн. генера̀ли, м. Остар., сега простонар. Генерал. Войникът иска да бъде генералин, генералинът желае да стане везирин. М. Георгиев, Ч, 1875, бр. 6, 245. Австрийският генералин Иванович е оставил Рагуза и е отишъл с два полка войска на ерцеговинските граници с намерение да не допусне далматинците да помогнат на своите въстанали братя. Хр. Ботев, Съч. 1929, 323.