ГЕНЕРАЛИСИМУС —Речник на българския език — алтернативна версия

ГЕНЕРАЛЍСИМУС м. 1. Само ед. Воен. Най-висше военно звание, което се дава на върховен главнокомандващ за изключителни заслуги към родината по време на война. Конгресът в Агри Даг назначил Ахсан Нури бей .. за главнокомандуващ с чин генералисимус. Б. Темков, К, 43. През февруари 1821 година върховният главнокомандуващ силите на Фелики етерия генералисимус Александър Ипсиланти премина на отсамния бряг на река Прут. Д. Яръмов, БП, 132.

2. Лице, носител на такова звание. На връх Трухильо има четириметрова статуя на генералисимуса, а из страната са издигнати други 2000 статуи, които го изобразяват в най-различни пози. Вн, 1961, бр. 3041, 4.

— От лат. generalissimus ’най-главен’.