ГЕНЕРАЛСКИ —Речник на българския език — алтернативна версия

ГЕНЕРА̀ЛСКИ, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. 1. Който е нагенерал. По-младият младеж със засукани мустачки, бе облечен в генералски мундир, с блестящи акселбанти. В. Геновска, СГ, 7. Пък и какво му трябваше да става летец, кога много по-леко си караше с колата на генерала. Хем по земята си върви, хем се вози и в не каква да е кола, а в генералска, пък и фирмата не бе лоша — генералски шофьор. А. Станоев, П, 39.

2. Който е присъщ на генерал. Кога слушам генералския глас на баща си, чувам душливия ехтеж на цялата бюрокрация и милитаризъм. Ив. Кирилов, Ж, 40.