ГЕНЕРА̀ЛЧЕ

ГЕНЕРА̀ЛЧЕ, мн. ‑та, ср. Умал. разг., ирон. от генерал. Но на Девети септември синът излязъл от затвора и на негово място влязъл генералът. Старецът отишъл

при него и го попитал: — Е, какво ще речеш, генералче? Стълба ли е животът или не? М. Топалов, ВН, 1961, бр. 3117, 4.

Списък на думите по буква