ГЕНЕРАЦИЯ —Речник на българския език — алтернативна версия

ГЕНЕРА̀ЦИЯ ж. 1. Книж. Поколение. Всяка генерация, .. , е носителка на нов, на свой мир чувства. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 47. От Горки са се учили редица наши писатели — Яворов, Йовков, .. От него се учат писателите от най-младата генерация. Лит. ХI кл, 138. Пред нас лежат четири сбирки от автори на различни генерации и привърженици на различни течения. Р, 1926, бр. 213, 1. В ръцете на балканските правителства не е съдбата на днешната генерация, но съдбата на всички бъдещи поколения. Г. Бакалов, Борба, 1919, кн. 4, 109.

2. Биол. Група животински или растителни организми от един вид, създадени по едно и също време, еднакво отдалечени от една първоначална родителска двойка; поколение. В някой случаи обаче те [зеленчуковите растения], като преминат през много генерации, съставляват.. градински породи, които най-после стават неизменни. Гр, 1906, бр. 10, 151.

3. Геол. Образувания от един и същ минерал или група минерали от една скална порода, руда и др., възникнали в различни стадии на процеса на формирането им.

4. С числ. поредно. За устройства, технически съоръжения — всеки по-усъвършен‑

стван тип с принципно нови инженерно-технически решения; поколение. Роботи от втора генерация. Компютри първа генерация.

— От лат. generatio ’раждане, размножаване’.