ГЕНИАЛНОСТ —Речник на българския език — алтернативна версия

ГЕНИА̀ЛНОСТ, ‑тта̀, мн. няма, ж. 1. Изключителна творческа способност, дарба в някаква област. Способностите и дарбите получават най-висока степен на съвършенство при гениалността у някои хора. Псих. ХI кл, 102. Искрите на гениалност у нашия народ, които дойдоха от Възраждането, .. , за да проблясват след това в политически или творчески фигури, са най-доброто доказателство за вътрешните духовни измерения на българина. Е. Каранфилов, Б III, 135. Творчеството на Дворжака засяга всички области на вокалната и инструменталната музика, но печатът на неговата гениалност е сложен най-ярко.. в камерната музика и симфониите. БНТ, 1941, бр. 223, 1.

2. Изключително високо качество, съвършенство на някакво произведение, проява, дело. Гениалността на Бетовеновата музика я прави вечна. △ Гениалност на конструкторско решение.