ГЕОЛО̀ГИЯ

ГЕОЛО̀ГИЯ ж. 1. Само ед. Наука за произхода, състава и строежа на Земята или друга планета и за развитието на земната кора, скалите, минералите, водите и вулканичните процеси в нея и др. Между другите си трудове из областта на геологията и петрографията той [Златарски] ни даде и ценни изучавания на Витоша. П. Делирадев, В, 25. Гьоте е изучавал усърдно ботаниката, геологията, оптиката. Г. Караславов, Избр. съч. III, 346. // Тази наука като учебен предмет. Час по геология. Изпит по геология.

2. Разг. Учебник по този предмет.

Геология на морето. Наука, която изучава произхода, строежа, състава и развитието на океанското и морското дъно и утайките върху него. Динамична геология. Дял от геологията, който изучава геологичните процеси върху земната кора и във вътрешността на Земята. Измененията, които настъпват в устройството и минералния състав на скалите, както и силите, които причиняват тези изменения, са предмет на динамичната геология. Р. Христов и др., Г, 4. Инженерна геология. Дял от геологията, който изучава геологическите условия и движението на горните пластове на земната кора за целите на строителството. Инженерната геология изучава процесите и физико-техническите свойства на скалите във връзка с различните видове строителство. Р. Христов и др., Г, 5. Историческа (исторична) геология. Дял от геологията, който изучава измененията и закономерностите в развитието на Земята, земната кора и организмите, които са я населявали.

Списък на думите по буква