ГЕРАНИЛО —Речник на българския език — алтернативна версия
ГЕРАНЍЛО, мн. ‑а, ср. Диал. Висок дървен раздвоен кол с подвижно прикрепен към него прът с кофа за вадене на вода; кобилица, климало, мотовилка1. До един стар обор видя кладенец. Геранилото стърчеше без кофа и въже. Л. Михайлова, Ж, 33. Жените, .. , дърпаха поскърцващите геранила над кладенците, .. и бързаха да налеят вода. Кр. Григоров, Р, 197.
— Друга форма: геренѝло.