ГЕРАНЛИВ —Речник на българския език — алтернативна версия

ГЕРАНЛЍВ, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. Диал. За вода — който е от геран или с дъх на геран; герански, геранов. Мене даде на туй село, / на туй село камиларско, / да му паса камилите; дене лежат, ноще пасат; / полунощи да ги поя / студна вода геранлива. Нар. пес., СбГЯ, 200 — 201.

— Друга форма: геренлѝв.