ГЕРАНЧЕВ —Речник на българския език — алтернативна версия

ГЕРА̀НЧЕВ, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. Диал. Прил. от геранче. — "Мари мамо, стара мамо, / и ти ли ми вяра не фащаш, / че съм пила снощна вода, / снощна вода кладенчева, / кладенчева геранчева." Нар. пес., СбВСт, 505.