ГЕРБ —Речник на българския език — алтернативна версия

ГЕРБ, гѐрбът, гѐрба, мн. гѐрбове, след числ. гѐрба, м. 1. Официален отличителен знак, емблема на държава, град, сдружение, на аристократичен род и др., който се поставя или изобразява върху знамена, печати, монети, парични знаци, документи и др. Пред вратата спря една кола от чисто злато с герба на княза и княгинята. Св. Минков, СЦ (превод), 54. Харизанов поставил на бунгалото си собствен герб в щитовидна форма, с напречно и надлъжно деление. Й. Попов, БНО, 138. С дълбоко преклонение пред светия дух на историята гледах дяланите от камък семейни гербове: конници, кръстове, птици, голи ангелчета, кораби с подути платна, корони. А. Каралийчев, С, 91.

2. Остар. Гербов налог. — Готвеха се да го съдят.. — Добре, че отидох навреме — продължи старият адвокат. — Веднага подадох петиция.. — Само че ще струва скъпичко. Колко герб, колко нещо! Д. Ангелов,

ЖС, 58. Народното събрание прие нов закон за данъка върху общия доход.. Със закона се отменят 13 вида данъци, такси, облози и герб, равняващи се на около 4,5 милиарда лева. РД, 1950, бр. 150, 1.

3. Остар. Знаме с отличителни особености. Като прочетохме .. декретът на Негово Височество Владетелния княз, с който ся възстановява гербът [хоръгва] на Крайовската община. ДЗ, 1867, бр. 4, 15.

— От нем. Erbe ’наследство’ през рус. герб. — Ив. Богоев, Всеобща география за децата (превод), 1843.