ГЕРГЬОВЧЕ —Речник на българския език — алтернативна версия
ГЕРГЬО̀ВЧЕ1, мн. ‑та, ср. Диал. 1. Бял нарцис; гергьовденче. — Погледнете ги само! И игликите, и гергьовчето, и теменужките — как са привели челца едно до друго! П. Тодоров, Събр. пр II, 117.
2. Лютиче. Кръвта — алена и гореща — бликна из гърдите му. Опръска дивата лайка и гергьовчето, застина в алени капки па зелената трева. П., 1960, бр. 45, 2.
ГЕРГЬО̀ВЧЕ2, мн. ‑та, ср. Нар.-поет. Епитет на агне, което се коли на Гергьовден; гергьовденче2. Сандал Марийка думаше / "Хубаво любе, Марийке, / .. / като си трима водила, / кой от тях беше най-богат?" / "Страх ма йе, любе, да кажа, / че ще ми глава отрежеш / като на пиле петровче, / като на агне гергьовче!" Нар. пес., СбНУ ХLVI, 122.