ГЕРДАН —Речник на българския език — алтернативна версия
ГЕРДА̀Н м. Разг. 1. Наниз от мъниста, скъпоценни камъни, жълтици и др., който се носи на шията за украса; огърлица. — Ще ти купя гердан от бисер, всяко зърно да блещука като росна китка на шията ти. А. Каралийчев, ЛС, 5. Превързала е въз кенаровите нагръдки, .. , гердан жълтици като огън и наниз от ален като кръв бисер. Т. Влайков, Съч. I, 1905, 10. Ръцете сами се подават и в миг се залюлюва чудно хоро, .. , звънят само гривни и гердани. Й. Йовков, СЛ, 162. По всичко личеше, че новодошлият беше главатар на туземците .. На шията му висеше гердан от разноцветни раковини. М. Марчевски, ОТ, 49. Седнала е малка мома / зад къщи во градината, / .. / дробен бисер си ниже / .. / Там дека гердан си ниже, / там помина лудо младо. Нар. пес., СбБрМ, 410.
2. Разш. Наниз от редица еднородни предмети. Всички се чудеха как Вихрушката изкарва такъв хубав пипер, който цяла година висеше на червени гердани по кошарата. Ст. Даскалов, ЕС, 42. — Да му простиш сега, дете е, .. — Не! — .. — Ще обелим царевиците, ще ги сплетем на гердан и ще му вържем назад ръцете. Г. Белев, ПЕМ, 62-63. На другата сутрин, .. , пред портата на досегашното девическо училище спря кочия с два коня, които подрънкваха с цели гердани малки пиринчени звънчета. Д. Талев, ПК, 504. ● Обр. Виеха се тежки хора, засукани на три, на четири гердана. П. Константинов, ПИГ, 191.
3. Кожена или металическа верижка, каишка и др. под., поставена около шията обикн.
на животно, добитък. В това време една великолепна хрътка, с черни петна по хълбоците и с мешинен гердан на шията, .. , тичаше насам през ливадата. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 97. Коложега весело бъбреше за това-онова и водеше два вола, впрегнати в една двуколка, където лежеше малка кафява мечка с желязна халка на носа и дебел кожен гердан на шията. Ст. Загорчинов, ДП, 190. Тогава то [въжето] се изхлуваше леко из халката от герданя на хрътката и тя, .. , можеше да се спусне след заека. Й. Йовков, АМГ, 168.
4. Шарка или гънка на кожата около шията на добитък, животно, птица. Една сива крава — с тънки хубави рога, с голям провиснал гердан и с черно около очите, по коленете и плещите — беше застанала до ярема си. Ил. Волен, МДС, 160. Широкочелата му [на елена] глава се крепеше върху здравия, дебел, надиплен на гердан врат. О. Василев, ДГ, 41. Каква земна красота са фазаните! Особено мъжките. Ония проточени, слабоизвити, греещи като злато пера на опашката. Стройна, продълговата, обсипана с пъстри гердани, завършена с малка главичка шия. П. Росен, ВПШ, 85. // Разг. Месо откъм шията на добитък, като хранителен продукт.
◊ Връзвам / вържа червен гердан на шията. Разг. Ирон. Заколвам (животно). — Тази вечер касапинът му [на агнето] върза червен гердан на шията. А. Каралийчев, НЗ, 18.
— От перс. през тур. gerdan.