ГЕРДАНЕСТ —Речник на българския език — алтернативна версия

ГЕРДА̀НЕСТ, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. Диал. За животно — който има гердан (в 4 знач.). Хубавата си глава [телицата] държеше високо, тънките рога се поклатваха, герданестата ѝ гуша се люлееше, пък опашката метеше пътя. Ил. Волен, БХ, 30. А едрото ѝ тяло [на кравата], проснато на дюшемето, изнемогваше от ситните тръпки; тогава Борчо я хвана с една ръка за влажната муцуна, разтвори насила устата ѝ, с другата наля мляко от кофата, то изтече по нейната герданеста шия; по коленете му. Н. Нинов, ЕШО, 59.