ГЕРЕНЛЍК

ГЕРЕНЛЍК, мн. ‑ци, след числ. ‑ка, м. Диал. Герен (в 1 знач.). — Ами Петко и Стефчо? Те ще хванат оралото. Ама не ща да ги оставя да се мъчат като грешни дяволи с по двайсетина декара геренлици! Г. Караславов, Избр. съч. I, 317. — Боли го! И как няма да го боли — харно му беше на господина — коси си по една плевня сено, а нашият добитък стърже по геренлиците. Г. Караславов, С, 141.

— От тур. gerenlik.

Списък на думите по буква