ГЕРЕНЛЍЯ

ГЕРЕНЛЍЯ, ед. неизм., мн. ‑ѝи, прил. Диал. Който има напукана, суха почва. Тя е, викаха сираче, няма ни чеиз, ни зестра, ще ѝ се паднат две геренлии нивички, остави я, зарежи я, викаха. Г. Караславов, ОХ I, 225.

Списък на думите по буква