ГЕРИЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ГЕРИЀ, мн. ‑та, ср. Остар. Подложка на рамото за отбиване ритането на пушката при гърмене. Сне кеза на шишенето си на 200 разкрача, .., затвори го и като коленичи на подплес, тури го между ушите на герието, замери, гръмна и книжката падна от ножа на земята. Ц. Гинчев, ГК, 190.

— От тур. geri ’задна част (на нещо)’.