ГЕРМА̀НЕЦ

ГЕРМА̀НЕЦ, мн. ‑нци, м. 1. Мъж от основното население на Германия; немец. Срещу прокурора седи една траурна слъзлива дама от Елзас .. До нея — един германец, цял солдатин в цивилни дрехи, — той и ходеше, и ядеше като че по команда. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 3, 30. Сред групата германци, надянали омазани комбинезони, кипеше трескава работа. Ив. Хаджимарчев, ОК, 15.

2. Само мн. Истор. Германи.

Изпаднал германец. Разг. 1. Човек, който е изгубил състоянието си и живее в нужда; обеднял човек, бездомник (обикн. пришелец). Един изпаднал германец е дошел в наше село — какъв вятър го е довел насам, не знам. Ходи да проси, сакат е. Й. Йовков, ЖС, 205. 2. Човек с неугледен, окаян външен вид, развлечен, неспретнат, зле облечен. Той беше мършав, дребен човек, изгубен в окърпеното палто .. — А бре Серафиме, ти ли си? .. Помислих, че плашилото от Даскал Тодоровата бахча иде насам .. Мисля си: какъв ще e тоз изпаднал германец. Й. Йовков, ЖС, 8.

Списък на думите по буква