ГЕРМАНЕЦ —Речник на българския език — алтернативна версия
ГЕРМА̀НЕЦ, мн. ‑нци, м. 1. Мъж от основното население на Германия; немец. Срещу прокурора седи една траурна слъзлива дама от Елзас .. До нея — един германец, цял солдатин в цивилни дрехи, — той и ходеше, и ядеше като че по команда. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 3, 30. Сред групата германци, надянали омазани комбинезони, кипеше трескава работа. Ив. Хаджимарчев, ОК, 15.
2. Само мн. Истор. Германи.
◊ Изпаднал германец. Разг. 1. Човек, който е изгубил състоянието си и живее в нужда; обеднял човек, бездомник (обикн. пришелец). Един изпаднал германец е дошел в наше село — какъв вятър го е довел насам, не знам. Ходи да проси, сакат е. Й. Йовков, ЖС, 205. 2. Човек с неугледен, окаян външен вид, развлечен, неспретнат, зле облечен. Той беше мършав, дребен човек, изгубен в окърпеното палто .. — А бре Серафиме, ти ли си? .. Помислих, че плашилото от Даскал Тодоровата бахча иде насам .. Мисля си: какъв ще e тоз изпаднал германец. Й. Йовков, ЖС, 8.