ГЕРМАНСКИ —Речник на българския език — алтернативна версия

ГЕРМА̀НСКИ, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. 1. Който се отнася до Германия и до германец; немски. На стожера на корабчето се ветрееше германското военноморско знаме. Д. Добревски, БКН, 37. Днешна Германия брои между жителите си много милиони, които преди векове са били славяне, а днес са считат германци, защото са приели германската народност и германский язик. Ч, 1872, бр. 17, 795.

2. Който се отнася до германци, англичани, холандци, датчани и скандинавци (близки по произход и език). Народите от германската езикова група населяват Северна, част от Средна и от Западна Европа. Геогр. VI кл, 32. Германски езици. Германски народи. Германски племена.