ГЕРОИКА —Речник на българския език — алтернативна версия

ГЕРО̀ИКА, мн. няма, ж. Книж. 1. Съвкупност от прояви на героизъм като съдържание, характерна черта на някакво събитие, дейност или период от време. А животът му [на Кр. Сарафов], изпълнен с истинска героика и богато разнообразие, би могъл да послужи като материал за голям и хубав роман. Ив. Димов, АИДЖ, 82. Съдът на историята отдавна е отредил безсмъртие за Шилер — великия хуманист, в чиито творби героиката в литературата достига един от най-устремените си върхове. НМ, 1959, бр. 267, 4. Репертоарът на театъра за новия сезон е наситен с героиката на миналото и настоящето. НА, 1959, бр. 3437, 2. Героика на борбата. Героика на труда.

2. Литер. Романтично, приповдигнато отношетие към такива прояви и възхвала на отделни личности или на народни маси, социални и освободителни борби и под.