ГЕРОЙСКИ —Речник на българския език — алтернативна версия

ГЕРО̀ЙСКИ, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. 1. Който е на герой или е свойствен, присъщ на герой. Дружините наши, оплискани с кърви, / пушкат и отблъскват, без сигнал, без ред, / всякой гледа само да бъде напред / и гърди геройски на смърт да изложи, / и един враг повеч мъртъв да положи. Ив. Вазов, Съч. I, 203. Баба Тонка е геройска майка. Геройско държание.

2. Който проявява героизъм; героичен, героически. Тоя геройски народ направи чудеса. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 34.

3. Който е изпълнен с героизъм, в който се проявява героизъм; героичен, героически. Гибелта геройска на Хаджи Димитър отбелязва бурно българската свест. В. Марковски, ПЗ, 362. И пак настана дълбока горска тишина, в която от дивата пустош идеше лъх на отдавна минали геройски години, когато тук са бродили хайдутите... Ем. Коралов, ДП, 141. Геройска постъпка.

ГЕРО̀ЙСКИ. Нареч. от прил. геройски (в 1 и 2 знач.); героично, героически. Народът твърдо вярваше в победата и затова геройски понасяше всевъзможните несгоди. Сл. Трънски, Н, 196. "Млади опълченци, / венчайте България с лаврови венци! / На вашата сила царят повери / прохода, войната и себе дори!" / При тез думи силни дружините горди / очакват геройски душманските орди, / бесни и шумещи! Ив. Вазов, Съч. I, 204. Мъжете ти геройски са се били / и с враговете, и с беди незвани. М. Петканова, КС, 46.