ГЕСТА̀ПО

ГЕСТА̀ПО, мн. няма, ср. Тайната държавна полиция в хитлеристка Германия, известна с жестокостите си и с масовия терор. В Берлин Димитров се намира в подземните катакомби на тайната полиция — на гестапо. Ст. Благоева, ГД, 179. Гестапото все още задържаше Фучик, без да формулира обвинението против него. В. Геновска, ПЮФ, 127. Това е Кисьов. Бившият полицай... — Платен агент на гестапо .. — Не бива да съжалявате. На съвеста му тежат най-малко двайсет убийства. П. Вежинов, НБК, 214.

— Нем. Gestapo, съкр. от Ge(heime) Sta(ats) Po(lizei) ’тайна държавна полиция’.

Списък на думите по буква