ГЕШЕФТАРСКИ —Речник на българския език — алтернативна версия

ГЕШЕФТА̀РСКИ, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. 1. Който се отнася до гешефтар и до гешефтарство. Липсата на мита, финансов контрол и данъчни облагания създали на града славата на гешефтарски рай, в чиято сянка престъпността избуяла с херкулесовски размери. Г. Готев, ПШ, 160. Банките трябва да кредитират сериозните индустриални предприятия, а не гешефтарски среди.

2. Който е присъщ на гешефтар. При онази мамоновска епидемия [алчност за богатства] за съставяне на всевъзможни акционерни дружества, .. при онази гешефтарска страст за купуване и спекулиране с разни акции, .. — трябваше да се намери някой да се провикне: "Еей, българино, стой бе". Ал. Константинов, Съч. I, 93.