ГИБАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ГЍБАМ, ‑аш, несв., прех. Диал. 1. Пипам, закачам някого, нещо. — А, ти ли си? Изплаши ме. — Не се плаши, .., господин Ламбе, арни люде не гибам, но на лошите плащам с лихвата. Д. Спространов, С, 305. Змията му се помолила.., да я откинет от огънът. "Ме йе страх, рекло дърварчето, да не ме къснеш!" — "Не, му отговорила змията, немай страх, не те гибам." Нар. прик., СбКШ, 44.

2. Задявам, закачам някого (Н. Геров, РБЯ). Не го гибай. Н. Геров, РБЯ I, 262.

3. С отриц. не. Отнасям се за някого или нещо, засягам нещо, някого (Ст. Младенов, БТР). Тази работа не ни гиба.

4. Движа, мърдам нещо (Ст. Младенов, БТР). гибам се страд.

ГЍБАМ СЕ несв., непрех. 1. Докачам се, засягам се.

2. Местя се, мърдам се. Не се гиба от мястото си. Н. Геров, РБЯ I, 262.