ГИБЕЛЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ГЍБЕЛЕН, ‑лна, ‑лно, мн. ‑лни, прил. Книж. Който причинява, предизвиква гибел, който води към гибел; пагубен, унищожите‑

лен, разрушителен. — Войната е гибелно дело; кръв и разрушения никнат там, дето тя мине. Ив. Вазов, Съч. ХХ, 39. Той пиеше вече всяка вечер, .. Беше избрал гибелно средство за отмора след работа. Д. Димов, Т, 340. Хвана ме силна треска, която ме държа повече от двайсет и четире часа в несвяст и тъй ме разстрои и отслаби, щото помислих, че ще има гибелни и непоправими последици за здравето ми. К. Величков, ПССъч. I, 25. Той се бореше с гибелната слабост и със забравата, в която го унасяше отровата. М. Марчевски, МП, 116. Някои опити над хора са показале какво гибелно влияние има на нашето здраве храненето с еднообразна храна. Знан., 1875, бр. 12, 183. Аз повтарям и настоявам незабавно и безрезервно да дадете съгласието си за примирие и мир на всяка цена. Всичко друго ще бъде глупаво и гибелно. Ал. Стамболийски, ДС, 50.