ГЍБЕЛНО

ГЍБЕЛНО. Книж. Нареч. от гибелен; пагубно, унищожително, разрушително. Тая усилена и тежка работа, която е принуждавала Любена Каравелов да работи по цели дни и нощи, .., не е могла да се не отзове гибелно на здравето му. К. Величков, ПССъч. VIII, 33-34. Вътрешните неуредици и неуспехите във външната политика са се отразили гибелно върху турската държава. Б. Пенев, НБВ, 39. // В съчет. с гл. съм, ставам и др. в 3 л. ед. ч. Означава, че някакви прояви, обстоятелства са опасни, водят до гибел. Тя [Австрия] разуме, че е гибелно за нея, ако се отстрани от искрените съвети на Бисмарка и Горчакова. НБ, 1876, бр. 50, 195. "Пристрастните и неправедните мерки, които гръцката черква открай е зела да на изключи от висшето духовенство, излязва от ден на ден по-гибелно за нашето развитие." Г, 1863, бр. 3, 21.

Списък на думите по буква