ГИБИ —Речник на българския език — алтернативна версия

ГИБЍ нареч. Остар. Като, подобно на. — Де го? Тук ли е той [кавалът] "медният", с когото .. те чукаха по главата? Ха сега да му чуем гласа. Ама знаеш да я докараш мехлем гиби... Ц. Церковски, Съч. III, 239-240.

◊ Бей гиби, живея. Простонар. Охолно, богато, в разкош (живея).

— Тур. gibi.