ГИГА̀НТИН, мн. гига̀нти, м. Остар. Гигант. А в тоз скит спокоен, .., / .. / се бор възвишава на ствол великански / и върха си черни във облаци крий. / .. / И може би тоя гигантин вековни / на бившата сяйност свидетел да е / и случки големи той още да помни. Ив. Вазов, Съч. I, 7-8.