ГИДИЙСКИ —Речник на българския език — алтернативна версия

ГИДЍЙСКИ, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. Нар.-поет. 1. Който е свързан с гидия (гидийка) или който е присъщ на гидия (гидийка). ‑Ей тъй — гидийски живот!... Не ти ли харесва тебе такъв живот, — за спомен живот, Севдано!... Ц. Церковски, ТЗ, 146. Па йе зела до две стомни, / та на вода йе отишла / на арамлийско кладенче, / на арамлийско, гидийско. Нар. пес., СбНУ ХLVI, 220.

2. Буен, волен или закачлив. Там при кладенеца дрънкат менци на луди гидийски моми. Ив. Вазов, Съч. ХIII, 15. // Неодобр. Луд, необуздан, неразумен. — Да са махаш оттука! . . Вижд гидийската дъщеря, и тя ще ми хитрува! Какъв свят станал, боже! Т. Шишков, ГМ, 39-40. — Ой Слънчо, Слънчо, гидийски сине, / заседни Слънчо, заседни синко, / че ми си греял три дни и три нощи. Нар. пес., СбНУ VII, 19. "Ела са, синко, арниши, / от тази мома гидийска, / у бела жа та укара, / у бела, синко, у глоба!" Нар. пес., СбНУ ХХХVIII, 95.

— Други (диал) форми: гидѝцки, гидѝски.