ГИЖА —Речник на българския език — алтернативна версия

ГЍЖА ж. Диал. 1. Главина на лоза, лозов пън (Н. Геров, РБЯ).

2. Лоза, лозница. От три класа шиник жито, / от три кулена кош кукуруз, / от три гижи чебър вино. Нар. пес., СбВСтТ, 197. Я отидох на лозето, / гижа има — грозгье нема, / я отидох на дървото, / дърво има ‑дуня нема. Нар. пес., СбВСтТ, 684. Вода да е, от гижа да е. Послов., П. Р Славейков, БП I, 74.