ГЍЗДАВ

ГЍЗДАВ, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. Разг. 1. За човек, обикн. жена — който е с красива външност или хубаво облечен; хубав, напет. А и каква мома беше станала Райка, .. Една стройна, па гиздава — да ѝ се не нагледаш! Т. Влайков, Съч. I, 1941, 8. — Колко си ми хубава, Милкано, колко си ми гиздава... А

косата ти е тънка свила и се къдри между пръстите ми... Р. Стоянов, М, 51. Сега видя, че беше пораснала, разхубавила се, същинска цъфнала ябълка... И му се досвидя. Нима това гърче с хитри угодливи очички, .. заслужава тая гиздава българска девойка? Д. Рачев, СС, 121. Този ден Манолица беше много загрижена... Колко ли млади гиздави момчета загинаха там? И не беше ли между тях и нейният Томьо? Г. Караславов, Избр. съч. V, 204-205. — Хубава си, мила моя, / гиздава си: / гъвък стан, фиданка съща — / кой, кажи ми, го прегръща? П. К. Яворов, Съч. I, 14. "Момиче, пиле Йордано, / що по двор одиш гиздава, гиздава ем пременена?" Нар. пес., СбНУ ХХХVIII, 73. Секи ден Мара гиздава, на свят ден Мара гнидава. Погов., П. Р. Славейков, БП II, 149. Отвънка гиздава, а в главата гнидава. Погов. // За животно — хубав, строен. Тоя жребец, наперен, гиздав, чист, много бързо затлъстяваше и когато го водеха на кладенеца, влачеше слугите със себе си. Й. Йовков, АМГ, 134. Това беше дива коза .. Това гиздаво животно живее лете по най-непристъпните скалисти места. Ив. Вазов, Съч. ХV, 84.

2. За облекло, фигура — който е красив, спретнат. Високо чело, гиздава снага, живост в движенията, която е свойствена само на южните народи .. — ето каква е копривщенската жена. Л. Каравелов, Съч. II, 27. Погледнете оная чипа, червенобуза и хубава вакарелка с гиздава зелена забрадка. Ив. Вазов, Съч. IХ, 206. Каквато си беше хубава, още по-хубава я правеха гиздавите ѝ премени и наките. Т. Влайков, Съч. I, 1941, 9. // За предмет — хубав, изящен, добре направен. Каква сграда бе построена за овцете... Бяла, гиздава, покрита с червени керемиди, като че момиче бе забулено с аленокръвен шал... Кр. Григоров, Н, 85-86. Бащината му [на Ангел] гайда не е като неговата гиздава. Н. Хайтов, Х, 102. Зора ми ся е озорило / из хубава Влашка земя / из гиздаво Дряно поле. Нар. пес., СбБрМ, 116.

3. Диал. Който има положителни качества, води до положителни резултати, носи облаги и под.; добър, хубав. — Да направим една проста сметка... — Да направим! — Ха така! Защо да си разваляме гиздавото приятелство. Г. Караславов, Избр. съч. I, 333. Колко хора зарязаха семействата си, тръгнаха по службогонство, изоставиха си гиздавите занятия. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 144.

Списък на думите по буква