ГИЗДАВ —Речник на българския език — алтернативна версия
ГЍЗДАВ, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. Разг. 1. За човек, обикн. жена — който е с красива външност или хубаво облечен; хубав, напет. А и каква мома беше станала Райка, .. Една стройна, па гиздава — да ѝ се не нагледаш! Т. Влайков, Съч. I, 1941, 8. — Колко си ми хубава, Милкано, колко си ми гиздава... А
косата ти е тънка свила и се къдри между пръстите ми... Р. Стоянов, М, 51. Сега видя, че беше пораснала, разхубавила се, същинска цъфнала ябълка... И му се досвидя. Нима това гърче с хитри угодливи очички, .. заслужава тая гиздава българска девойка? Д. Рачев, СС, 121. Този ден Манолица беше много загрижена... Колко ли млади гиздави момчета загинаха там? И не беше ли между тях и нейният Томьо? Г. Караславов, Избр. съч. V, 204-205. — Хубава си, мила моя, / гиздава си: / гъвък стан, фиданка съща — / кой, кажи ми, го прегръща? П. К. Яворов, Съч. I, 14. "Момиче, пиле Йордано, / що по двор одиш гиздава, гиздава ем пременена?" Нар. пес., СбНУ ХХХVIII, 73. Секи ден Мара гиздава, на свят ден Мара гнидава. Погов., П. Р. Славейков, БП II, 149. Отвънка гиздава, а в главата гнидава. Погов. // За животно — хубав, строен. Тоя жребец, наперен, гиздав, чист, много бързо затлъстяваше и когато го водеха на кладенеца, влачеше слугите със себе си. Й. Йовков, АМГ, 134. Това беше дива коза .. Това гиздаво животно живее лете по най-непристъпните скалисти места. Ив. Вазов, Съч. ХV, 84.
2. За облекло, фигура — който е красив, спретнат. Високо чело, гиздава снага, живост в движенията, която е свойствена само на южните народи .. — ето каква е копривщенската жена. Л. Каравелов, Съч. II, 27. Погледнете оная чипа, червенобуза и хубава вакарелка с гиздава зелена забрадка. Ив. Вазов, Съч. IХ, 206. Каквато си беше хубава, още по-хубава я правеха гиздавите ѝ премени и наките. Т. Влайков, Съч. I, 1941, 9. // За предмет — хубав, изящен, добре направен. Каква сграда бе построена за овцете... Бяла, гиздава, покрита с червени керемиди, като че момиче бе забулено с аленокръвен шал... Кр. Григоров, Н, 85-86. Бащината му [на Ангел] гайда не е като неговата гиздава. Н. Хайтов, Х, 102. Зора ми ся е озорило / из хубава Влашка земя / из гиздаво Дряно поле. Нар. пес., СбБрМ, 116.
3. Диал. Който има положителни качества, води до положителни резултати, носи облаги и под.; добър, хубав. — Да направим една проста сметка... — Да направим! — Ха така! Защо да си разваляме гиздавото приятелство. Г. Караславов, Избр. съч. I, 333. Колко хора зарязаха семействата си, тръгнаха по службогонство, изоставиха си гиздавите занятия. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 144.