ГИЗДАВЀЛКА

ГИЗДАВЀЛКА ж. Нар.-поет. Хубава и гиздаво облечена жена; гиздосия, гиздавица, гизда. Дъртуша грозна видя млада хубавелка — / и си помисли: / — Като нея гиздавелка / що да не съм и аз? Ст. Михайловски, БСб, 1915, кн. 1, 8. "Стояне, синко Стояне, / посъди .. булката, / булката хубавелката, / булката гиздавелката... Тя ми хатъра не гледа." Нар. пес., СбНУ ХХII-ХХIII, 86.

Списък на думите по буква