ГЍЗДАВО

ГЍЗДАВО. Разг. Нареч. от гиздав (в 1 знач.); хубаво, красиво, гиздосийно. Той с развълнувано сърце видя домашните, дошле да го посрещнат. Начело на тях Божанка, както обикновено, гиздаво пременена. Ив. Вазов, Съч. IХ, 7. И изпече Панчо добре

ратайлъка. Научи се хубаво и вящо да гледа волове и сякакъв добитък, .., добри и яки дърва да сече и гиздаво да ги кити, майсторски да товари снопе и сяно. Т. Влайков, Съч. II, 90. // Напето, кръшно. В снежната улица дивна госпожица / Всички очички следят, / кожи лисичи преметнала гиздаво / над беломраморна гръд. Хр. Смирненски, Съч. II, 25. Нашата квачка, / крачка по крачка, / гиздаво ходи, / пилета води. Чичо Стоян, ЧК, 78.

Списък на думите по буква