ГИЗДАВОСТ —Речник на българския език — алтернативна версия

ГЍЗДАВОСТ, ‑тта̀, мн. няма, ж. Качество на гиздав; хубост, гиздавина, напетост. Не можеше Панайотка да живее, докато не се покаже на хората. Всички трябваше да я видят и да се почудят на хубостта и гиздавостта ѝ. Д. Немиров, Б, 163-164. И скачаше той с гиздавостта и пламъка на един двайсетгодишен момък без спирка и насита. Най-сетне хорото се скъса. Ив. Шишманов, СбЦГМГ, 58.