ГИЗДЕНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ГЍЗДЕНЕ, мн. ‑ия, ср. Разг. Отгл. същ. от гиздя и от гиздя се. По цели часове Станка стоеше пред огледалото. Само за едно отиване до кладенеца тя се гласеше като за Великден .. И Станка се уплаши, че вкъщи могат да се сетят за гизденето и за фръцкането ѝ из двора и на хармана. Г. Караславов, ОХ I, 57-58. Еленки не теглило сръце за гиздене и китене, а за чистота и добрина. Й. Груев, КН 4 (превод), 82.