ГИЗДОСТ —Речник на българския език — алтернативна версия

ГЍЗДОСТ, ‑тта̀, мн. няма, ж. Нар.-поет. Отвл. същ. от гизд; гиздавост, гиздавина. Пък и Райка каква беше мома и какво беше чудо! Че то такъва стройност и такъва гиздост как се отгледа? Т. Влайков, РП I, 42. Ала не само с хубост и с гиздост беше надарена моята майка; тя беше още пъргава и работница, умна и паметна, добра и въртокъщница. Л. Каравелов, Съч. IV, 13-14. Радомир поиска от купеца гривните. Широки, направени от тежко злато, те бяха украсени с рисунки и ситни като пясък зрънца .. — Хубави са. Велислава ще хареса пищната им гиздост. М. Смилова, ДСВ, 46. Но теб ти добро булчето, / първо по хубост във село, / първо по гиздост и спретност. Ц. Церковски, Съч. II, 218.