ГИЛЗА —Речник на българския език — алтернативна версия

ГЍЛЗА ж. 1. Затворена в единия край металическа или картонена тръбичка на патрон, снаряд, в която се поставя взривното вещество, снабдена с капсула за възпламеняването му. Сетне извади и четири патрондаша. По тях бяха наредени един до друг по около тридесет патрона с лъскави пиринчени гилзи и във всяка от тях беше втъкнато едро, синкаво оловено зърно. Д. Талев, ПК, 518. Извадих от джоба си малките патрончета, със сини, книжни гилзи, над медната, широкодънна чашка и му ги подадох. Ем. Станев, ЯГ, 8. Тук-таме в пясъка се жълтееха гилзи от изгърмени патрони. А. Каралийчев, ТР, 181. Иван Ефрейторов не хвърляше гърмяните гилзи — сам си ги пълнеше, това му струваше по-евтино. Й. Радичков, ГП, 81.

2. Спец. Приспособление с подобна куха цилиндрична форма, което служи за вместване на нещо. Закупил сто хиляди анатомически гилзи за зъби. П. Славински, ПЩ, 144. Гилза на червило. Гилза за обличане на копче.

3. Техн. Машинен елемент с форма на кух продълговат цилиндър, употребяван в различни двигатели и съоръжения. Днес цилиндрите се изработват по два начина: или от алуминиева сплав, в която е набита чугунена гилза, или от алуминиева сплав с хромирана работна повърхност (без чугунена глава). Гр. Тимчев и др., УВА, 29. Работната част на цилиндъра понякога се отлива отделно като цилиндрова гилза от по-твърд чугун. Р. Ранков и др., М, 95.

— От нем. Hülse, през рус. гильза.