ГИЛОТЍНА

ГИЛОТЍНА ж. 1. Истор. Механизъм със специален нож за обезглавяване на осъден на смърт. Князът го последва. Опитваше се да държи раменете си изправени. Колко благородни хора отидоха на гилотината начело с Мария Антоанета и Людвик шестнайсети! В. Геновска, СГ, 466. Ужасният революционер [Марат] .. изтропа нервно по оцапаната маса .. — Утре сто вра̀та още ще легнат под острието на гилотината! Ив. Вазов, Съч. IХ, 118.

2. Техн. Уред за механизирано рязане на различни материали. Спряна е и дългата лента, не се чуват и отмерените удари на "гилотината", която точно отрязва плочките. ВН, 1961, бр. 3051, 2. Гилотина за рязане на хартия.

— От фр. guillotine от собств. през рус. гильотина или нем. Guillotine. — С. Радулов, Галерия из Монтионовски премии за добродетел и подвиги самоотвержения, .. (превод), 1857.

Списък на думите по буква