ГИНА —Речник на българския език — алтернативна версия
ГЍНА, ‑еш, мин. св. ‑ах, несв., непрех. 1. Умирам от неестествена, насилствена смърт (при война, борба, стихийно бедствие, катастрофа и под.); загивам. От глад никой не е умрял, но за свободата мнозина са гинали и докато свят светува, ще гинат. К.
Петканов, ДЧ, 148. Кръстевица се грижеше за децата, но мисълта ѝ все беше на фронта. Там се биеха и гинеха. Г. Караславов, ОХ I, 374. Вън гинеше човешка душа, но кой от робите смееше да се покаже, да се притече на помощ в тъмната нощ? Д. Талев, ЖС, 435. Враг безчислен, безчовечен / в мрака налетя! / .. / И дечица крехки гинат / сякаш са трева... Л. Даскалова, Ст, 114-115. // Обикн. за множество — съм, намирам се в процес на постепенно измиране, унищожение. — Братя, ние можем да загинем, но народ не гине... Д. Спространов, ОП, 394. Всеки миг ту овен, ту шилета изчезвали във водата .. Стадото гинело. Н. Попфилипов, РЛ, 53. — На негова светлост му е известно, че елинският народ не може да се примири с положението милиони негови братя в Тесалия, Епир, в Крит и островите да гинат под турски гнет. Ст. Дичев, ЗС I, 281. Брястовите гори у нас започнаха да гинат повсеместно... Болест ли е това или самоизтребване? Й. Райнов, СР, 187. ● Обр. Къде отивам аз, терзан от знойна жажда? / Мечта подир мечтата гине и се ражда... П. К. Яворов, Съч. I, 160.
2. Прен. Измъчвам се, страдам физически и душевно, постепенно губя жизненост, сили; чезна, линея. Друга да е ще тлей и ще гине, но ще мълчи, ще търпи и нема да посмей — такива са тука всички. Д. Талев, И, 205. Годеслав видимо гинеше за любимата си дъщеря. Ив. Вазов, Съч. ХIV, 157. Градът е стар, изглежда запустял, / дохожда само поща във неделя. / Години гледам през прозорец бял / как жителите гинат от безделие. М. Петканова, С, 17. Тъй гинем в труд — жестоко и без цел / и след труда, с корава кал нахранени. Н. Хрелков, ДД, 64. Като ме, мамо, [халата] прегърне, / кокали, ребра, потроши, / като ме, мамо, целуне, / кръвта из жили изсмуче, / затова, мамо, я гинем. Нар. пес., СбВСтТ, 951. ● Обр. Приплисва доле там, на първото стъпало, / и в немощ гине уморената вълна. П. К. Яворов, Съч. I, 167. гине се безл. "Груйо, мало дете, / дошло време вечим да се гине, / ама употреби силу и юначество, / .., / ега можеш двама да курталиш!" Нар. пес., СбНУ ХLIХ, 40.